Комуникация, настолни ... все тези думи, които по определен начин свързваме с компютърната ера. Транформацията на общуването, което от реални разговори и погалване по косата премина към чатене и скролване, замрази връзките. Общуването придоби протоколен характер, и тръгна в пакетите на комуникационните протоколи.
Преди няколко дни, прочетох в една от социалните мрежи, оплакване на приятелка. Дъщеря и, в разгара на пубертета – около 14 годишна, изпаднала в истерия, когато приятелката ми прибрала смартфона, разцъкван на масата.
Помислих си, че всъщност децата имат нужда от емоции. Тези емоции, които ние само си създаваме, когато общуваме именно в социалните мрежи и през комуникационните програми. Това, че не виждаме другия, а имаме нужда от повече емоция във връзката, вкарваме в думите повече заряд и те прозвучават агресивно.
Информацията, която ни облъчва от смартфона, от компютъра, от ... всякъде, ни претоварва. Оплакваме се от една страна, че децата са адски претоварени и прекалено много информация получават в училище. В същото време ги заливаме с некласифицирана такава, подарявайки им достъп до хаоса на уеб.
Това лято прибрах моите внуци на село. Не, не приличам много на Истинска баба и по-скоро съм като БабаХакер, не съм и вманиачена и затъжена за тях. Просто съм информационно явление, което е сред пионерите, които създаваха информационната суматоха. Днес е по-интересно да изкараш нещо от дъното на повърхността на тази информационна суматоха, и това инак Хоби стана работа, а тя се работи и от село. За
SEO става въпрос.
Какво взехме с нас: няколко
настолни игри –
домино,
Не се сърди човече,
карти за игра на Черен Петър (чак сега разбирам какво е това), и няколко сложнотии, с които аз лично не се справям, защото ако за една игра е необходимо да изчета инструкции около 100 страници – мерси!
Режим: ставане, закуска – кой каквото намери, до обяд – баба работи, внуци четат и решават задачи, още не сме стигнали до английския, после манджа – от градината, после баба работи, внуци ... пречат, после идват приятелчета и са навън докато им омръзне – ама истинско навън – на улицата, после влизат долу, за да не пречат на баба да работи и в хладната стая с камината, където скоро няма да има телевизор – игра на Не се сърди човече.
Интернет? J) Перфектен, защото баба работи.
Иначе – игрите ги купих от книжарница Книжарница J В Изгрев. Истински
подаръци за деца ... и баби!
